... таз песен пея аз за твое обаяние..."
Днес е 180-ият рожден ден на Луис Каръл и по този повод ви поздравявам с едно от малкото стихотворения, които знам наизуст.
Днес е 180-ият рожден ден на Луис Каръл и по този повод ви поздравявам с едно от малкото стихотворения, които знам наизуст.
ДЖАБЕРУОКИ
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
„От Джаберуока бой се, сине мой!
От нокти хищни, зъби що раздират!
От Джубджуб бой се птицата и крий,
та зракът мощни да не те съзира!“
Той грабна своя остър меч в ръка
и дълги дни врагът заклет иска,
възправен сред безмеждната гора,
замислен край митичната река.
И както той замислено стоеше,
ей Джаберуока с огнени очи
цвифейки във леса довтасал беше,
рикае, мята снопове лучи.
Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!
Свистеше мечът остър в синий вдух.
Остави звяра мъртъв да лежи,
препусна бързо коня остроух.
„Уби ли Джаберуока, сине мой?
Ела в прегръдките ми, храбра младост!
О, славен ден, охей! Охей! Охой!“
Той скачаше и цвифеше от радост…
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
„От Джаберуока бой се, сине мой!
От нокти хищни, зъби що раздират!
От Джубджуб бой се птицата и крий,
та зракът мощни да не те съзира!“
Той грабна своя остър меч в ръка
и дълги дни врагът заклет иска,
възправен сред безмеждната гора,
замислен край митичната река.
И както той замислено стоеше,
ей Джаберуока с огнени очи
цвифейки във леса довтасал беше,
рикае, мята снопове лучи.
Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!
Свистеше мечът остър в синий вдух.
Остави звяра мъртъв да лежи,
препусна бързо коня остроух.
„Уби ли Джаберуока, сине мой?
Ела в прегръдките ми, храбра младост!
О, славен ден, охей! Охей! Охой!“
Той скачаше и цвифеше от радост…
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
"Алиса в огледалния свят", 1871 г.
(гениален) превод - Стефан Гечев
от (гениалната) серия "Алиса в Страната на чудесата" на Гергана Змийчарова
И разясненията на Хъмпти-Дъмпти:
— Изглежда, че сте много ловък да обяснявате думи, господине — каза Алиса. — Бихте ли имал добрината да ми обясните какво значи стихотворението, наречено „Джаберуоки“?
— Кажи да го чуя — отвърна Хъмпти-Дъмпти. — Аз мога да обясня всички стихотворения, написани досега, и голяма част от тези, които още не са.
Това звучеше много обнадеждаващо и Алиса реши да издекламира първия куплет:
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
— Стига засега — прекъсна я Хъмпти-Дъмпти. — Това е пълно с трудни думи. Сгладне означава пладне, когато човек огладнява, значи около седем часа, когато почват да готвят за вечеря.
— Това е добре — каза Алиса. — Ами честлинните?
— Даа. Честлинни значи чевръсти и силни. Виждаш ли, това е нещо като двойна закачалка, с две думи окачени на нея.
— Сега разбирам — отвърна замислено Алиса. — Ами какви са тези комбурси?
— Комбурсите са нещо като бурсуци, наопаки, които вместо глава имат тирбушон и гущерови опашки.
— Трябва да са доста интересни…
— Интересни са наистина — каза Хъмпти-Дъмпти. — Те си правят гнездата под слънчеви часовници и се хранят със сирене.
— Ами какво значи тарляха се и сврецваха?
— Тарляха се значи въртят се като тарла, като въртележка, а сврецвам означава правя дупка като със свредел.
— Тогава плите навярно са поляните с трева около слънчевите часовници — каза Алиса, сама учудена от находчивостта си.
— Точно това е. Наричат се пли, защото се намират при часовниците — отпред и отзад.
— И от двете им страни — прибави Алиса.
— Точно така… По-нататък: окласни значи окаяни и слаби (ето още една двойна закачалка). А щурпи са един вид птици, щурави и одърпани. Перушината им виси на всички страни, нещо като живи парцали.
— Ами отма и прасурси? — запита Алиса. — Страх ме е, че ви създавам големи неприятности с тези обяснения.
— Прасурсът е вид зелено прасе. Но отма — за тази дума не съм сигурен. Предполагам, че е съкратена форма от израза от дома, в смисъл, че са си загубили пътя от къщи, знаеш.
— Ами какво значи тогава равапсатваха?
— Даа… равапсатвам означава нещо като рева и свиря заедно, с един вид кихане помежду им. Ти ще чуеш този звук може би там, в гората, и като го чуеш веднъж, няма цял живот да го забравиш… Кой ти е разказвал всички тия трудни неща?
— Четох ги в една книга — каза Алиса.
Разбира се, понеже преводът на "Алиса в Страната на чудесата" на Лазар Голдман също е гениален (за разлика от едни нови преводи, които се появиха наскоро и които не желая да обсъждам изобщо), следва и едно стихотворение от там. Него не го знам наизуст, но с Джи използваме израза "между нея" при всяка удобна възможност, понеже е възхитителен!
да не узнаеш никога каква е,
с каква голяма обич ги ценеше! —
И нека всичко туй остане в тайна,
което между мен и тебе беше.
И разясненията на Хъмпти-Дъмпти:
— Изглежда, че сте много ловък да обяснявате думи, господине — каза Алиса. — Бихте ли имал добрината да ми обясните какво значи стихотворението, наречено „Джаберуоки“?
— Кажи да го чуя — отвърна Хъмпти-Дъмпти. — Аз мога да обясня всички стихотворения, написани досега, и голяма част от тези, които още не са.
Това звучеше много обнадеждаващо и Алиса реши да издекламира първия куплет:
Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.
— Стига засега — прекъсна я Хъмпти-Дъмпти. — Това е пълно с трудни думи. Сгладне означава пладне, когато човек огладнява, значи около седем часа, когато почват да готвят за вечеря.
— Това е добре — каза Алиса. — Ами честлинните?
— Даа. Честлинни значи чевръсти и силни. Виждаш ли, това е нещо като двойна закачалка, с две думи окачени на нея.
— Сега разбирам — отвърна замислено Алиса. — Ами какви са тези комбурси?
— Комбурсите са нещо като бурсуци, наопаки, които вместо глава имат тирбушон и гущерови опашки.
— Трябва да са доста интересни…
— Интересни са наистина — каза Хъмпти-Дъмпти. — Те си правят гнездата под слънчеви часовници и се хранят със сирене.
— Ами какво значи тарляха се и сврецваха?
— Тарляха се значи въртят се като тарла, като въртележка, а сврецвам означава правя дупка като със свредел.
— Тогава плите навярно са поляните с трева около слънчевите часовници — каза Алиса, сама учудена от находчивостта си.
— Точно това е. Наричат се пли, защото се намират при часовниците — отпред и отзад.
— И от двете им страни — прибави Алиса.
— Точно така… По-нататък: окласни значи окаяни и слаби (ето още една двойна закачалка). А щурпи са един вид птици, щурави и одърпани. Перушината им виси на всички страни, нещо като живи парцали.
— Ами отма и прасурси? — запита Алиса. — Страх ме е, че ви създавам големи неприятности с тези обяснения.
— Прасурсът е вид зелено прасе. Но отма — за тази дума не съм сигурен. Предполагам, че е съкратена форма от израза от дома, в смисъл, че са си загубили пътя от къщи, знаеш.
— Ами какво значи тогава равапсатваха?
— Даа… равапсатвам означава нещо като рева и свиря заедно, с един вид кихане помежду им. Ти ще чуеш този звук може би там, в гората, и като го чуеш веднъж, няма цял живот да го забравиш… Кой ти е разказвал всички тия трудни неща?
— Четох ги в една книга — каза Алиса.
Разбира се, понеже преводът на "Алиса в Страната на чудесата" на Лазар Голдман също е гениален (за разлика от едни нови преводи, които се появиха наскоро и които не желая да обсъждам изобщо), следва и едно стихотворение от там. Него не го знам наизуст, но с Джи използваме израза "между нея" при всяка удобна възможност, понеже е възхитителен!
Казаха ми, че ти си бил при нея,
че питал си какво съм, колко струвам.
Казала ти, че всичко аз умея
и че не мога само аз да плувам.
Вест пратил им, че винаги съм тамо
(и всичко се узна от нас навреме):
ако ли все тъй настоява само —
ти мислиш ли какво ще стане с тебе?
Едно й дадох аз, той две му прати,
вий дадохте ни три. Но окрилени
те хвръкнаха към нейните палати,
макар да бяха всичките при мене.
Ако ни хванат, мене или нея,
и вас замесят в туй ужасно дело,
не се плашете! — каза той. — Ще пеем
и ще докажем черно, че е бело.
Помислих си: това са празни речи —
(тя страшна е, когато се разсърди!)
пред него и пред нас се ти изпречи
и между нея, затова не мърдай —
че питал си какво съм, колко струвам.
Казала ти, че всичко аз умея
и че не мога само аз да плувам.
Вест пратил им, че винаги съм тамо
(и всичко се узна от нас навреме):
ако ли все тъй настоява само —
ти мислиш ли какво ще стане с тебе?
Едно й дадох аз, той две му прати,
вий дадохте ни три. Но окрилени
те хвръкнаха към нейните палати,
макар да бяха всичките при мене.
Ако ни хванат, мене или нея,
и вас замесят в туй ужасно дело,
не се плашете! — каза той. — Ще пеем
и ще докажем черно, че е бело.
Помислих си: това са празни речи —
(тя страшна е, когато се разсърди!)
пред него и пред нас се ти изпречи
и между нея, затова не мърдай —
да не узнаеш никога каква е,
с каква голяма обич ги ценеше! —
И нека всичко туй остане в тайна,
което между мен и тебе беше.
И обяснението пред съдебните заседатели:
— Най-важните показания, които чухме досега — каза Царя и потърка ръце, — тъй че нека съдебните заседатели…
— Ако някой от тях може да обясни какво значи това — каза Алиса (толкова бе пораснала в последните няколко минути, че не се боеше вече да го прекъсне), — ще му дам, каквото поиска. Аз не вярвам да има и капка смисъл в това.
Всички съдебни заседатели написаха на плочите си: „Тя не вярва да има и капка смисъл в това“, ала никой от тях не се опита да обясни съдържанието на късчето хартия.
— Ако няма смисъл — каза Царя, — спасяваме се от голямо главоболие: знаете, няма нужда да се мъчим да го търсим. И все пак не зная… — продължи той, като гладеше късчето хартия на коляното си и го гледаше с едно око — …струва ми се, намирам малко смисъл… „не мога само аз да плувам“… нали не можеш да плуваш? — добави той и се обърна към Момчето.
Момчето тъжно поклати глава:
— Изглеждам ли, че мога? — отвърна то. (Изглеждаше, че не — тъй като цялото бе направено от мукава.)
— Дотук добре — каза Царя и продължи да мърмори стиховете под носа си: — „И всичко се узна от нас навреме“… това, разбира се, е съдът… „Ако ли все тъй настоява само“… това трябва да е Царицата… „Ти мислиш ли какво ще стане с тебе“… наистина, какво!… „Едно и дадох аз, той две му прати“… навярно това е, знаеш, направил със сладките…
— Но по-нататък се казва: „Те хвръкнаха към нейните палати“ — каза Алиса.
— Разбира се, ето ги там! — каза Царя тържествено и посочи сладките на масата. — Нищо не може да бъде по-ясно от това. И после: „Тя страшна е, когато се разсърди“… мисля, ти никога не се сърдиш, нали, мила? — каза той на Царицата.
— Никога! — извика Царицата яростно и захвърли една мастилница върху Гущера. (Клетото Перце бе спряло да пише с пръст, защото на плочата не оставаше никакъв белег. Но сега то почна бърже пак да пише, топеше мастилото, което шуртеше по лицето му, докато засъхна.)
— Тогаз и тия думи не те сърдят — каза Царя и огледа цялата зала с усмивка. Мъртво мълчание.
— Това е шега! — добави Царя ядосано. Всички се засмяха.
— Нека съдебните заседатели обмислят присъдата — каза Царя най-малко за двадесети път тоя ден.
— Ако някой от тях може да обясни какво значи това — каза Алиса (толкова бе пораснала в последните няколко минути, че не се боеше вече да го прекъсне), — ще му дам, каквото поиска. Аз не вярвам да има и капка смисъл в това.
Всички съдебни заседатели написаха на плочите си: „Тя не вярва да има и капка смисъл в това“, ала никой от тях не се опита да обясни съдържанието на късчето хартия.
— Ако няма смисъл — каза Царя, — спасяваме се от голямо главоболие: знаете, няма нужда да се мъчим да го търсим. И все пак не зная… — продължи той, като гладеше късчето хартия на коляното си и го гледаше с едно око — …струва ми се, намирам малко смисъл… „не мога само аз да плувам“… нали не можеш да плуваш? — добави той и се обърна към Момчето.
Момчето тъжно поклати глава:
— Изглеждам ли, че мога? — отвърна то. (Изглеждаше, че не — тъй като цялото бе направено от мукава.)
— Дотук добре — каза Царя и продължи да мърмори стиховете под носа си: — „И всичко се узна от нас навреме“… това, разбира се, е съдът… „Ако ли все тъй настоява само“… това трябва да е Царицата… „Ти мислиш ли какво ще стане с тебе“… наистина, какво!… „Едно и дадох аз, той две му прати“… навярно това е, знаеш, направил със сладките…
— Но по-нататък се казва: „Те хвръкнаха към нейните палати“ — каза Алиса.
— Разбира се, ето ги там! — каза Царя тържествено и посочи сладките на масата. — Нищо не може да бъде по-ясно от това. И после: „Тя страшна е, когато се разсърди“… мисля, ти никога не се сърдиш, нали, мила? — каза той на Царицата.
— Никога! — извика Царицата яростно и захвърли една мастилница върху Гущера. (Клетото Перце бе спряло да пише с пръст, защото на плочата не оставаше никакъв белег. Но сега то почна бърже пак да пише, топеше мастилото, което шуртеше по лицето му, докато засъхна.)
— Тогаз и тия думи не те сърдят — каза Царя и огледа цялата зала с усмивка. Мъртво мълчание.
— Това е шега! — добави Царя ядосано. Всички се засмяха.
— Нека съдебните заседатели обмислят присъдата — каза Царя най-малко за двадесети път тоя ден.
И после картите политат към Алиса, но вие това вече го видяхте на снимката... Да празнуваме!
(originally posted on 27/01/2012)
(originally posted on 27/01/2012)
