Showing posts with label Лазар Голдман. Show all posts
Showing posts with label Лазар Голдман. Show all posts

Friday, 12 August 2016

Зимъс, кога полетата са бели...

... таз песен пея аз за твое обаяние..."

Днес е 180-ият рожден ден на Луис Каръл и по този повод ви поздравявам с едно от малкото стихотворения, които знам наизуст.

ДЖАБЕРУОКИ

Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.

„От Джаберуока бой се, сине мой!
От нокти хищни, зъби що раздират!
От Джубджуб бой се птицата и крий,
та зракът мощни да не те съзира!“

Той грабна своя остър меч в ръка
и дълги дни врагът заклет иска,
възправен сред безмеждната гора,
замислен край митичната река.

И както той замислено стоеше,
ей Джаберуока с огнени очи
цвифейки във леса довтасал беше,
рикае, мята снопове лучи.

Напред! Назад! Напред! Удри! Режи!
Свистеше мечът остър в синий вдух.
Остави звяра мъртъв да лежи,
препусна бързо коня остроух.

„Уби ли Джаберуока, сине мой?
Ела в прегръдките ми, храбра младост!
О, славен ден, охей! Охей! Охой!“
Той скачаше и цвифеше от радост… 

Бе сгладне и честлинните комбурси
тарляха се и сврецваха във плите;
съвсем окласни бяха тук щурпите
и отма равапсатваха прасурси.

"Алиса в огледалния свят", 1871 г.
(гениален) превод - Стефан Гечев



от (гениалната) серия "Алиса в Страната на чудесата" на Гергана Змийчарова

И разясненията на Хъмпти-Дъмпти:

— Изглежда, че сте много ловък да обяснявате думи, господине — каза Алиса. — Бихте ли имал добрината да ми обясните какво значи стихотворението, наречено „Джаберуоки“?

— Кажи да го чуя — отвърна Хъмпти-Дъмпти. — Аз мога да обясня всички стихотворения, написани досега, и голяма част от тези, които още не са.

Това звучеше много обнадеждаващо и Алиса реши да издекламира първия куплет:

Бе сгладне и честлинните комбурси

тарляха се и сврецваха във плите;

съвсем окласни бяха тук щурпите

и отма равапсатваха прасурси.

— Стига засега — прекъсна я Хъмпти-Дъмпти. — Това е пълно с трудни думи. Сгладне означава пладне, когато човек огладнява, значи около седем часа, когато почват да готвят за вечеря.

— Това е добре — каза Алиса. — Ами честлинните?

— Даа. Честлинни значи чевръсти и силни. Виждаш ли, това е нещо като двойна закачалка, с две думи окачени на нея.

— Сега разбирам — отвърна замислено Алиса. — Ами какви са тези комбурси?

— Комбурсите са нещо като бурсуци, наопаки, които вместо глава имат тирбушон и гущерови опашки.

— Трябва да са доста интересни…

— Интересни са наистина — каза Хъмпти-Дъмпти. — Те си правят гнездата под слънчеви часовници и се хранят със сирене.

— Ами какво значи тарляха се и сврецваха?

— Тарляха се значи въртят се като тарла, като въртележка, а сврецвам означава правя дупка като със свредел.

— Тогава плите навярно са поляните с трева около слънчевите часовници — каза Алиса, сама учудена от находчивостта си.

— Точно това е. Наричат се пли, защото се намират при часовниците — отпред и отзад.

— И от двете им страни — прибави Алиса.

— Точно така… По-нататък: окласни значи окаяни и слаби (ето още една двойна закачалка). А щурпи са един вид птици, щурави и одърпани. Перушината им виси на всички страни, нещо като живи парцали.

— Ами отма и прасурси? — запита Алиса. — Страх ме е, че ви създавам големи неприятности с тези обяснения.

— Прасурсът е вид зелено прасе. Но отма — за тази дума не съм сигурен. Предполагам, че е съкратена форма от израза от дома, в смисъл, че са си загубили пътя от къщи, знаеш.

— Ами какво значи тогава равапсатваха?

— Даа… равапсатвам означава нещо като рева и свиря заедно, с един вид кихане помежду им. Ти ще чуеш този звук може би там, в гората, и като го чуеш веднъж, няма цял живот да го забравиш… Кой ти е разказвал всички тия трудни неща?

— Четох ги в една книга — каза Алиса.

Разбира се, понеже преводът на "Алиса в Страната на чудесата" на Лазар Голдман също е гениален (за разлика от едни нови преводи, които се появиха наскоро и които не желая да обсъждам изобщо), следва и едно стихотворение от там. Него не го знам наизуст, но с Джи използваме израза "между нея" при всяка удобна възможност, понеже е възхитителен!

Казаха ми, че ти си бил при нея,
че питал си какво съм, колко струвам.
Казала ти, че всичко аз умея
и че не мога само аз да плувам.

Вест пратил им, че винаги съм тамо
(и всичко се узна от нас навреме):
ако ли все тъй настоява само —
ти мислиш ли какво ще стане с тебе?

Едно й дадох аз, той две му прати,
вий дадохте ни три. Но окрилени
те хвръкнаха към нейните палати,
макар да бяха всичките при мене.

Ако ни хванат, мене или нея,
и вас замесят в туй ужасно дело,
не се плашете! — каза той. — Ще пеем
и ще докажем черно, че е бело.

Помислих си: това са празни речи —
(тя страшна е, когато се разсърди!)
пред него и пред нас се ти изпречи
и между нея, затова не мърдай — 

да не узнаеш никога каква е,
с каква голяма обич ги ценеше! —
И нека всичко туй остане в тайна,
което между мен и тебе беше.

И обяснението пред съдебните заседатели:

— Най-важните показания, които чухме досега — каза Царя и потърка ръце, — тъй че нека съдебните заседатели…

— Ако някой от тях може да обясни какво значи това — каза Алиса (толкова бе пораснала в последните няколко минути, че не се боеше вече да го прекъсне), — ще му дам, каквото поиска. Аз не вярвам да има и капка смисъл в това.

Всички съдебни заседатели написаха на плочите си: „Тя не вярва да има и капка смисъл в това“, ала никой от тях не се опита да обясни съдържанието на късчето хартия.

— Ако няма смисъл — каза Царя, — спасяваме се от голямо главоболие: знаете, няма нужда да се мъчим да го търсим. И все пак не зная… — продължи той, като гладеше късчето хартия на коляното си и го гледаше с едно око — …струва ми се, намирам малко смисъл… „не мога само аз да плувам“… нали не можеш да плуваш? — добави той и се обърна към Момчето.

Момчето тъжно поклати глава:

— Изглеждам ли, че мога? — отвърна то. (Изглеждаше, че не — тъй като цялото бе направено от мукава.)

— Дотук добре — каза Царя и продължи да мърмори стиховете под носа си: — „И всичко се узна от нас навреме“… това, разбира се, е съдът… „Ако ли все тъй настоява само“… това трябва да е Царицата… „Ти мислиш ли какво ще стане с тебе“… наистина, какво!… „Едно и дадох аз, той две му прати“… навярно това е, знаеш, направил със сладките…

— Но по-нататък се казва: „Те хвръкнаха към нейните палати“ — каза Алиса.

— Разбира се, ето ги там! — каза Царя тържествено и посочи сладките на масата. — Нищо не може да бъде по-ясно от това. И после: „Тя страшна е, когато се разсърди“… мисля, ти никога не се сърдиш, нали, мила? — каза той на Царицата.

— Никога! — извика Царицата яростно и захвърли една мастилница върху Гущера. (Клетото Перце бе спряло да пише с пръст, защото на плочата не оставаше никакъв белег. Но сега то почна бърже пак да пише, топеше мастилото, което шуртеше по лицето му, докато засъхна.)

— Тогаз и тия думи не те сърдят — каза Царя и огледа цялата зала с усмивка. Мъртво мълчание.

— Това е шега! — добави Царя ядосано. Всички се засмяха.

— Нека съдебните заседатели обмислят присъдата — каза Царя най-малко за двадесети път тоя ден.

И после картите политат към Алиса, но вие това вече го видяхте на снимката... Да празнуваме!

(originally posted on 27/01/2012)