Наука 

Юлиян Тувим, 1923 г.


Учиха ме всякакви неща,
логаритми, аксиоми, ординати,
кръгове, триъгълници и квадрати,
учиха ме за безкрайността.

Слушах и за чудеса природни
и видях със собствените си очи
цял свят във едничка капка водна
и на снимка – лунните бразди.

И се запасих с наука:
с H2SO4 и 2πR,
с ябълки и Нютон, и тръби на Крукс, и
също че като потъркаш кехлибар...

И за сфера, пълна с лед изцяло,
и за водород, азот и атмосфера знам,
и че ако потопиш във течност тяло,
то изтласква точно... И така натам.

Знам, че в другото полукълбо изгрява
слънцето, щом тука то изчезне –
пълна е главата ми с такава
информация, напълно безполезна.

И пак нищичко не знам и не разбирам,
и все още продължавам да си мисля,
че ако отвъд Земята се намираш,
със глава надолу си увиснал.

Ученически кошмар до днес ме мъчи –
Господ ме препитва, аз безмълвен!
– Мили Боже! Не успях да го науча!
И главата ме боли и се запъвам.

Трудно ми е. Капнах от умора.
Но урока ще го усвоя и аз.
Само, моля те, живота да повторя,
както двойкаджията повтаря клас.


06.18