Брьогел, Газдов и рожденика

Уж за Брьогел

Дали затуй, че още в детско време

с баща си зиме ходил е на лов, 

та още преди кредата да вземе,

пейзажът му е вече бил готов;

или затуй, че знаел е как фона

студен и чист, без помен от мъгла,

ще хлътне в миг, щом пусне тук, по склона

шпалира на безлистните стъбла;

или за нещо трето и което

по-важно е от спомен и похват:

затуй, че дар е имал във сърцето

да вижда всяко нещо с поглед млад -

дали, или - но ето ни, щастливи,

след толкоз време гледаме в захлас,

под тези небосклони зимно сиви

ловците как се спускат, с гръб към нас,

към селото, което потъмнява,

макар че върху двете езерца

все още - вероятно с вик и врява -

пързалят се тантурести деца;

и въздуха усещаме прозрачен

и с дъх на мокри кучета и дим,

и върнати във времето по начин 

единствено със чудо обясним,

предчувстваме, с ловците, топла стая

и вино в канчето, и отдих мек;

и през стените виждаме я тая

фламандска къща от 16-и век

и котката с мустаци от сметана,

и рафта със чинии нареден...

Изкуство, помогни ми да остана

и аз на тоя свят за някой ден!

Честит рожден ден на Валери Петров!

(originally posted on 22/04/2014)

Comme par miracle

Orange Tree Nassau by Winslow Homer

КАТО ПО ЧУДО
Жак Превер, прев. Валери Петров

И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща, с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки тъй свойта утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особено както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва и отваря очи,
и като по чудо, той нежно поставя
върху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно яко
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, не знаейки какво туй влече,
като по чудо, сякаш нарочно
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на Господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.

Jacques Prévert by Robert Doisneau

(originally posted on 30/09/2011)