Showing posts with label A. A. Milne. Show all posts
Showing posts with label A. A. Milne. Show all posts

Friday, 12 August 2016

Sir Thomas Tom

Рицарят с нескърцащата броня
А. А. Милн, прев. Мария Змийчарова

на Къни


От всички рицари във графство Кент
най-мъдър бе сър Томас Том.
Той умножаваше до шест по пет
и знаеше какво остава, щом
от двайсет вадиш девет. При това
умееше да пише и писма.

И нямаше в страната ни един
по-умен или пък по-сръчен рицар.
Сър Томас сам почистваше ръжди
и знаеше дори мехлем изпитан,
какъвто всеки може да забърка,
щом бронята му почне да поскърцва.

А ако рядко влизаше в дуел,
причината не беше, че не иска
да се покаже силен, ловък, смел,
а просто за да не поема риска
да застрашава с раните от боя
тъй нежен мозък като своя.

Дворецът му (на него кръстен) беше
удобно разположен върху хълм
и ежедневно – ако не валеше –
сър Томас Том излизаше навън
и крачеше, наглед за бой готов,
но всъщност скрит зад бойници и ров.

Или обзет от стръв за кръв и слава
препусваше да търси врагове,
но види ли как рицар приближава,
забързваше се да се прибере
или се криеше, а щом опасността
отмине, свиреше с тръба.

Веднъж, когато този рицар мил
в канавката лежеше си спокойно,
шумът, от който там се беше скрил,
при все подобен на шума, от който
и друг път бе се крил, сега звучеше
по-силно. Или пък по-слабо беше?

Той чу копита, чу как меч свисти,
как свири рог, как скърца броня
и всички тези звуци до един
познаваше добре, но оня
последният – поскърцването – то
различно беше… Само че с какво?

Все още скрит, сър Том наостри слух,
докато рицарят – сър Хю – отмине,
и ето, че сред шумовете чу
(или не чу) възможната причина
защо сър Хю по звук се отличава
от всички други в цялата държава.

Сър Том от гняв и ужас онемя,
взор вперил в рицаря на коня.
Че винаги в английската земя
той бил е Рицарят с нескърцащата броня,
а ето, че сега настъпи ден,
да срещне друг, от скърцане лишен.

Наблизо беше вързал своя кон,
възседна го и бързо го пришпори,
вълнуваше се само от едно –
не как Хю от седлото да събори,
не колко е сърцат врагът, а само
дали е преднината му голяма.

Сър Хю си пееше, с ръце на кръста,
а нещо изотзад го връхлетя
и ужасяващ удар му прекъсна
току в средата песента.
„Разбира се!“ си рече Хюго, „Буря!“
И елегантно от седлото се катурна.

Сър Томас скочи до врага си клети,
протегна му приятелски ръка
и благо му предложи „Позволете
от бронята да ви освободя.
И най-добрият рицар в миг подобен
би сметнал бронята си неудобна.“

От мястото, където сър Хю падна,
на 200 метра в северна посока
сър Томас езерце откри и бавно,
внимателно, за да не се намокри,
довлече бронята до водната повърхност
и с поглед проследи я как потъна.

И толкова години от тогава,
мъжете в Англия до днеска помнят,
че смелият сър Томас Том остава
единствен Рицарят с нескърцащата броня,
докато претендентът Хюго
си скърца като всички други.






(originally posted on 14/07/2011)

Старият моряк

А.А.Милн, прев. Мария Змийчарова


(на младия моряк Денис М.)


























Един стар морски вълк – бил на дядо познат –
имал планове много, но без резултат.
Всеки път щом решал нещо важно да почне,
все не можел. Не, пречело нещо по-точно.

Корабът му потънал и дълго живял
сам на остров пустинен, без лодка, без сал,
нямал шапка, ни мрежа, ни куки дори –
костенурки и риба със тях да лови.












Той си мислел, загледан във водната шир,
„Океанът не се пие, трябва ми вир.
А за дружки ще хвана и опитомя
(ако хвана) кокошчици. Или коза.“

Искал също колиба – когато вали,
да си бъде на сухо. С дебели врати
(от змии да го пазят) и здрав катинар –
да не влизат диваци (и кротки макар).

Но започнал от куките. После пък спрял,
че от слънцето островно цял изгорял.
Най-напред се налагало – ще или не –
да огледа за шапка. Или да сплете.

Както шапка си правел от разни листа,
осъзнал „Не съм слагал и капка в уста!
Ще погина от жажда под жаркия зной!
Трябва вир да открия – най-важен е той!“












Но се сепнал, преди да открие река:
„Аз от скука ще пукна по-скоро така!“
И веднага записал в бележника си:
„Първо трябват кокошки“ и „Т.е. кози“.

Тъкмо мернал коза (по рога я познал),
сетил се притеснен, че му трябва и сал,
даже лодка с платна – значи плат и игли,
затова засега спрял да търси кози.

Но пред него стоял и друг важен въпрос –
ако дойде туземец, нахален и прост,
би било по-добре да си има подслон,
пред това да търпи нежелан компаньон!

 










Знаел – трябва колиба и шапка, и сал,
на коза и кокошчици също държал,
също куки (за риба) и (за жаждата) вир…
Но с кое да започне обмислял безспир.

В крайна сметка той нищо не свършил, освен
да се чуди, затуй – ако питате мен –
възмутително зле се държал за моряк –
да се пържи на слънце и помощ да чака!





















(originally posted on 09/01/2012)