А. А. Милн, прев. Мария Змийчарова
на Къни
От всички рицари във графство Кент
най-мъдър бе сър Томас Том.
Той умножаваше до шест по пет
и знаеше какво остава, щом
от двайсет вадиш девет. При това
умееше да пише и писма.
И нямаше в страната ни един
по-умен или пък по-сръчен рицар.
Сър Томас сам почистваше ръжди
и знаеше дори мехлем изпитан,
какъвто всеки може да забърка,
щом бронята му почне да поскърцва.
А ако рядко влизаше в дуел,
причината не беше, че не иска
да се покаже силен, ловък, смел,
а просто за да не поема риска
да застрашава с раните от боя
тъй нежен мозък като своя.
Дворецът му (на него кръстен) беше
удобно разположен върху хълм
и ежедневно – ако не валеше –
сър Томас Том излизаше навън
и крачеше, наглед за бой готов,
но всъщност скрит зад бойници и ров.
Или обзет от стръв за кръв и слава
препусваше да търси врагове,
но види ли как рицар приближава,
забързваше се да се прибере
или се криеше, а щом опасността
отмине, свиреше с тръба.
Веднъж, когато този рицар мил
в канавката лежеше си спокойно,
шумът, от който там се беше скрил,
при все подобен на шума, от който
и друг път бе се крил, сега звучеше
по-силно. Или пък по-слабо беше?
Той чу копита, чу как меч свисти,
как свири рог, как скърца броня
и всички тези звуци до един
познаваше добре, но оня
последният – поскърцването – то
различно беше… Само че с какво?
Все още скрит, сър Том наостри слух,
докато рицарят – сър Хю – отмине,
и ето, че сред шумовете чу
(или не чу) възможната причина
защо сър Хю по звук се отличава
от всички други в цялата държава.
Сър Том от гняв и ужас онемя,
взор вперил в рицаря на коня.
Че винаги в английската земя
той бил е Рицарят с нескърцащата броня,
а ето, че сега настъпи ден,
да срещне друг, от скърцане лишен.
Наблизо беше вързал своя кон,
възседна го и бързо го пришпори,
вълнуваше се само от едно –
не как Хю от седлото да събори,
не колко е сърцат врагът, а само
дали е преднината му голяма.
Сър Хю си пееше, с ръце на кръста,
а нещо изотзад го връхлетя
и ужасяващ удар му прекъсна
току в средата песента.
„Разбира се!“ си рече Хюго, „Буря!“
И елегантно от седлото се катурна.
Сър Томас скочи до врага си клети,
протегна му приятелски ръка
и благо му предложи „Позволете
от бронята да ви освободя.
И най-добрият рицар в миг подобен
би сметнал бронята си неудобна.“
От мястото, където сър Хю падна,
на 200 метра в северна посока
сър Томас езерце откри и бавно,
внимателно, за да не се намокри,
довлече бронята до водната повърхност
и с поглед проследи я как потъна.
И толкова години от тогава,
мъжете в Англия до днеска помнят,
че смелият сър Томас Том остава
единствен Рицарят с нескърцащата броня,
докато претендентът Хюго
си скърца като всички други.
(originally posted on 14/07/2011)
