Erik Gustaf GeijerEnsam i bräcklig farkost vågar
Seglaren sig på det vita haf;
Stjernhvalfvet öfver honom lågar,
Nedanför brusar hemskt hans graf.
Framåt! - så är hans ödes bud;
Och i djupet bor som uti himlen
Сам в крехкия си кораб се изправя
морякът смело пред безбрежното море;
отгоре сводът на звездите е запален,
отдолу с грозен грохот гробът го зове.
Напред! – така му повелява пак съдбата;
а Бог е в бездната, тъй както в небесата.
прев. М.Зм. (2010)
Това стихотворение беше споменато в лекции на проф. Вера Ганчева като много емблематично и след като не успях да го открия преведено, си го преведох за себе си. На самия изпит обаче, след като отговорих сравнително задоволително на двата си въпроса, усетих, че нещата вървят към петица. По принцип петицата винаги ми е била любимата оценка, а и всъщност хич не съм по оценките, но този път нещо ми писна по-зубърски настроените ми колеги все да са отличници, а аз – никога, и докато гледах как професорът се чуди да ме пита ли още нещо или да приключваме, споменах за тоя превод. Поиска да й го прочета, хареса го, после стана дума и за първите ми опити върху Андерсен и така. Така почнах да превеждам поезия от скандинавски езици.
