Сякаш вечно чакам този студ да си отиде.
Слънцето блести в очите ми през прашното стъкло.
Гънките на белите пердета ми напомнят миди,
а отвън са черни клоните на зимното дърво.
Пролетта все пак ако реши да дойде,
алергичните да се разкихат пак,
значи идват и безкрайните разходки,
сладоледите и пясъчният морски бряг.
Допреди това ще се събуждам трудно
и ще газя мрачно в локви кал.
Ще мечтая да съм мечка - непробудно
и безгрижно цял сезон проспала.
(originally posted on 29/01/2009)
No comments:
Post a Comment