Visa

Olof von Dalin (1708-1763)

Песен

Мразна есен с дъжд и бури,
птичи крясъци, мъгли,
пусти ниви и мочури,
с лед покрити равнини,
всичко живо – живи мощи,
тъмни, мокри месеци,
къси дни и дълги нощи.
Питам: да се женя ли?

Но с рога са украсени
не едно и две чела.
Не е лесно да си женен,
спори ли се със жена?
То са погледи сърдити,
гняв, заплахи и кавги,
сълзи, в пелени повити.
Мисля си "Не се жени".

Да, но във леглото хладно
друго е да си с другар,
със жена не си и гладен,
а богат - същински цар,
и дечица викат "татко" –
благодат, направо рай! –
гушкат и целуват сладко...
Аз ще се оженя май.

Но ме мъчи друго нещо.
Представете си това:
хубава жена да срещна,
но да ме дари с рога;
или пък късмет извадя
и с жена си съм щастлив,
ала тя почине млада –
кой тогава ми е крив?

И така на двоен огън
денонощно се пека:
"Ще си трая", "Не, не мога,
сякаш ще се осмеля",
"Заповядайте, сватбари",
"Не, вървете по-добре"...
Май че само Господ знае
ще се женя или не.

прев. М.Зм. (2010)