Ромео и Жулиета

Сега на смъртен одър е копнежът стар
и нова обич бърза да го наследи,
а тази прелест, на сърцето господар
до днес, сравнена с Жулиета, не блести.
Сега Ромео е обичан и обича пак
и двамата пленени са един от друг и
все пак той любов дели със смъртен враг,
а тя краде любовна стръв от страшни куки.
За неприятел смятан, той от право е лишен
да шепне клетвите, на влюбени присъщи,
а с него няма начин да се среща тя, освен
потайно – въпреки че го обича също.
Но, взели сила от страстта и свойта младост,
екстремни мъки те гасят в екстремна сладост.

Следва и третият сонет в пиесата – разговорът при първата среща на Ромео и Жулиета на бала. Всичко това по случай днешния Свети Валентин.

Ромео   
Ако скверня с най-недостойната си длан
това светилище, нека това ми струва
със устни-пилигрими, пламнали от свян,
докато го изчистя, все да го целувам.

Жулиета
Поклоннико, ръката си корите остро,
нима предаността й толкоз малко струва?
С ръце поклонникът свети ръце докосва,
а дланите в молитва свята се целуват.

Ромео
Но и светците имат – а и ние – устни?

Жулиета
Да, устни, дето трябва да мълвят молитви.

Ромео
Светице, ако, както длани, ги допуснеш
да се помолят, окрилени ще политнат.

Жулиета
Светците въпреки молитвите ни не помръдват.

Ромео
И ти недей, докато своята аз сбъдвам.
(Целува я.) Грехът на устните ми е от вашите изкупен.

Жулиета
Тогава в мойте грях от вашите пристига.

Ромео
Грях в устните ти? Сладост, толкова престъпна!
Върни ми пак греха. (Целува я.)

Жулиета
Целувате по книга.

Преводът на "Ромео и Жулиета" беше поръчан от режисьора Петринел Гочев за представлението на габровския театър.