гимназиален френски

Pierre de Ronsard, Amourette

(частично)

Да седнем на тази удобна кушетка,
целунете ме! Тихо! Не бъдете кокетка.
Обгърнете ми шията нежно с ръцете,
поне за момент майка си забравете.
Нека зъб в белоснежната гръд аз да впия,
да разбъркам къдриците над изящната шия.
Няма смисъл за нашите страстни игри
да подреждате толкова сложно коси.
Не говорете, по лицето ви познавам,
в Амур кълна се, че и вие сте такава,
че ще умрете, но ще си остане тайна,
че сте целувана, макар и неслучайно.
Девойките по принцип щом решат,
че им се люби, искат да ги похитят.
Дори Елена тръгна надалече
след Парис, който я отвлече.



Mon triste cœur

Сърцето ми от мъка ще загине,
душата ми от страсти страда.
Уви! За мене не е изненада
на болката ми простата причина.
Аз моля Ви над мен да се смилите –
това са на Амур стрелите.


L'ode a son lit

Венера и Марс рисуват ги често
и двамата голи, във съкровена среща,
богинята на любовта ръце обвила
около Марс, а той почти без сили,
отпуснал копие, съвсем
от чара ѝ опиянен,
обсипва с ласки кожата ѝ бяла,
уста с уста слепил, и тяло с тяло.
Та който тази сцена разпознава,
ще може значи нас да си представи –
приятелката ми и мене, слети в опит
да усмирим на любовта потопа.



(откъсите бяха цитирани в книгата "Придворната дама" на Ане-Мари Ведсьо Олесен,
което наложи самонадеяния ми превод от френски, 2016 г.)
(картината е "Венера и Марс" на Сандро Ботичели, ок. 1485 г.)