Уж за Брьогел
Дали затуй, че още в детско време
с баща си зиме ходил е на лов,
та още преди кредата да вземе,
пейзажът му е вече бил готов;
или затуй, че знаел е как фона
студен и чист, без помен от мъгла,
ще хлътне в миг, щом пусне тук, по склона
шпалира на безлистните стъбла;
или за нещо трето и което
по-важно е от спомен и похват:
затуй, че дар е имал във сърцето
да вижда всяко нещо с поглед млад -
дали, или - но ето ни, щастливи,
след толкоз време гледаме в захлас,
под тези небосклони зимно сиви
ловците как се спускат, с гръб към нас,
към селото, което потъмнява,
макар че върху двете езерца
все още - вероятно с вик и врява -
пързалят се тантурести деца;
и въздуха усещаме прозрачен
и с дъх на мокри кучета и дим,
и върнати във времето по начин
единствено със чудо обясним,
предчувстваме, с ловците, топла стая
и вино в канчето, и отдих мек;
и през стените виждаме я тая
фламандска къща от 16-и век
и котката с мустаци от сметана,
и рафта със чинии нареден...
Изкуство, помогни ми да остана
и аз на тоя свят за някой ден!
Честит рожден ден на Валери Петров!
(originally posted on 22/04/2014)
No comments:
Post a Comment