Старият моряк

А.А.Милн, прев. Мария Змийчарова


(на младия моряк Денис М.)

Един стар морски вълк – бил на дядо познат –

имал планове много, но без резултат.

Всеки път щом решал нещо важно да почне,

все не можел. Не, пречело нещо по-точно.

Корабът му потънал и дълго живял

сам на остров пустинен, без лодка, без сал,

нямал шапка, ни мрежа, ни куки дори –

костенурки и риба със тях да лови.

Той си мислел, загледан във водната шир,

„Океанът не се пие, трябва ми вир.

А за дружки ще хвана и опитомя

(ако хвана) кокошчици. Или коза.“

Искал също колиба – когато вали,

да си бъде на сухо. С дебели врати

(от змии да го пазят) и здрав катинар –

да не влизат диваци (и кротки макар).

Но започнал от куките. После пък спрял,

че от слънцето островно цял изгорял.

Най-напред се налагало – ще или не –

да огледа за шапка. Или да сплете.

Както шапка си правел от разни листа,

осъзнал „Не съм слагал и капка в уста!

Ще погина от жажда под жаркия зной!

Трябва вир да открия – най-важен е той!“

Но се сепнал, преди да открие река:

„Аз от скука ще пукна по-скоро така!“

И веднага записал в бележника си:

„Първо трябват кокошки“ и „Т.е. кози“.

Тъкмо мернал коза (по рога я познал),

сетил се притеснен, че му трябва и сал,

даже лодка с платна – значи плат и игли,

затова засега спрял да търси кози.

Но пред него стоял и друг важен въпрос –

ако дойде туземец, нахален и прост,

би било по-добре да си има подслон,

пред това да търпи нежелан компаньон!

 

Знаел – трябва колиба и шапка, и сал,

на коза и кокошчици също държал,

също куки (за риба) и (за жаждата) вир…

Но с кое да започне обмислял безспир.

В крайна сметка той нищо не свършил, освен

да се чуди, затуй – ако питате мен –

възмутително зле се държал за моряк –

да се пържи на слънце и помощ да чака!

(originally posted on 09/01/2012)