(второ действие, трета сцена)
Брат
Лоренцо Нощта се въси,
ала сивооката зора
раира
изтока със ленти светлина, а мракът луничав като пиян залита пред слънцето и огнените му копита.
Преди то
пламналото си око да ни открие,
да поздрави
деня, росата да изпие,
аз трябва да
изпълня своя върбов кош
с отровен бурен
и цветя с целебна мощ.
Земята е на
всичко майката и гроба,
което гробница е, първо е утроба.
а тя безбройни
рожби ражда, те растат
и сучат сила от налятата
й гръд:
едни лекуват
много болести отлично,
а други – само някои,
но все различни.
Във всяка билка,
всеки камък, стрък и цвят
безкрайни
лековити средства се таят.
А всичко, дето е
родено от земята,
й връща нещо
хубаво в отплата.
Но хубавото –
щом не служи за добро –
противно на
природата си става зло.
И с добродетелта
се злоупотребява,
а злото някой
път целта го оправдава.
Във ципицата,
този цвят едва покрила,
живеят и отрова,
и целебна сила -
с ухание лекува
всяка болна част
ала изпиеш ли го
– мъртъв си до час.
В човека, както
и във всяка горска билка,
воюват вечно
благородство и горчилка,
а там, където
лошото преобладава,
смъртта превръща
дъхавия цвят във плява.
от Уилям Шекспир, прев. М.Зм.
(Преводът на "Ромео и Жулиета" беше поръчан от режисьора Петринел Гочев за представлението на габровския театър. Горе: сцена от спектакъла, Мирослав Симеонов в ролята на Лоренцо, Димо Димов като Ромео, фотография Росина Пенчева)
(първо действие, четвърта сцена)
Меркуцио Разбрах - с Кралица
Маб изглежда си общувал.
На феите тя
акушира. На размери
е не по-едра от ахата върху пръстен
на показалеца на
старшия съветник.
Със свита от
миниатюрни същества
тя влиза в
ноздрите на тия, дето спят.
За колесница има
лешник изкорубен
от червей и от
катерицата рендосан –
от древността те
приказни карети правят.
За спици служат
дълги паешки крака,
за покривалото –
крилца от скакалец,
юздите й са
паяжина най-ефирна,
хамутът –
бледите лъчи на месечина,
камшикът е кост
от щурец и фина нишка,
а кочияшът е
комар в ливрея сива –
не по-голям от
дребните гадинки, скрити
във пръстите на
мързеливите девици.
Така
величествено тя препуска нощем
в съня на
влюбени и те любов сънуват,
насън
придворните в поклони се привеждат,
а адвокатите
сънуват хонорари,
над женски устни
литва и им се присънват,
целувки, но от
гняв стресници Маб им праща,
защото с
лакомства покварен е дъхът им.
Над носовете на
сватовници препуска
и те сънуват, че
на сватба им мирише,
опашка от
десятъчно прасе си носи
и гъделичка по
носа заспал свещеник
и той насън е
награден с имот църковен.
През шията на
спящ войник минава също
и чуждите гърла
прерязва той в съня си,
сънува боеве,
испански остриета,
засади, бурета
бездънни… но внезапно
дочува барабани
и се буди стреснат
и в уплаха си псува и в едно се моли
и пак заспива. А
пък Маб – да, тя е тази,
която гривите на
кончетата сплита
и прави от
косите ни масури гнусни,
а елфите гневят
се, като ги разплиташ.
И тя девиците по
гръб да лягат учи
и тежестта ни да
приемат и да носят,
момичетата точно
тя в жени превръща.
Това е тя…

No comments:
Post a Comment