Saturday, 13 August 2016

Ромео и Жулиета

(второ действие, трета сцена)

Брат Лоренцо                       Нощта се въси, ала сивооката зора
                                               раира изтока със ленти светлина,                                                                              а мракът луничав като пиян залита                                                                           пред слънцето и огнените му копита.
Преди то пламналото си око да ни открие,
да поздрави деня, росата да изпие,
аз трябва да изпълня своя върбов кош
с отровен бурен и цветя с целебна мощ.
Земята е на всичко майката и гроба,
което гробница е, първо е утроба.
а тя безбройни рожби ражда, те растат
и сучат сила от налятата й гръд:
едни лекуват много болести отлично,
а други – само някои, но все различни.
Във всяка билка, всеки камък, стрък и цвят
безкрайни лековити средства се таят.
А всичко, дето е родено от земята,
й връща нещо хубаво в отплата.
Но хубавото – щом не служи за добро –
противно на природата си става зло.
И с добродетелта се злоупотребява,
а злото някой път целта го оправдава.
Във ципицата, този цвят едва покрила,
живеят и отрова, и целебна сила -
с ухание лекува всяка болна част
ала изпиеш ли го – мъртъв си до час.
В човека, както и във всяка горска билка,
воюват вечно благородство и горчилка,
а там, където лошото преобладава,
смъртта превръща дъхавия цвят във плява.


от Уилям Шекспир, прев. М.Зм.



(Преводът на "Ромео и Жулиета" беше поръчан от режисьора Петринел Гочев за представлението на габровския театър. Горе: сцена от спектакъла, Мирослав Симеонов в ролята на Лоренцо, Димо Димов като Ромео, фотография Росина Пенчева) 


(първо действие, четвърта сцена)

Меркуцио                              Разбрах - с Кралица Маб изглежда си общувал.
На феите тя акушира. На размери
е не по-едра от ахата върху пръстен
на показалеца на старшия съветник.
Със свита от миниатюрни същества
тя влиза в ноздрите на тия, дето спят.
За колесница има лешник изкорубен
от червей и от катерицата рендосан –
от древността те приказни карети правят.
За спици служат дълги паешки крака,
за покривалото – крилца от скакалец,
юздите й са паяжина най-ефирна,
хамутът – бледите лъчи на месечина,
камшикът е кост от щурец и фина нишка,
а кочияшът е комар в ливрея сива –
не по-голям от дребните гадинки, скрити
във пръстите на мързеливите девици.
Така величествено тя препуска нощем
в съня на влюбени и те любов сънуват,
насън придворните в поклони се привеждат,
а адвокатите сънуват хонорари,
над женски устни литва и им се присънват,
целувки, но от гняв стресници Маб им праща,
защото с лакомства покварен е дъхът им.
Над носовете на сватовници препуска
и те сънуват, че на сватба им мирише,
опашка от десятъчно  прасе си носи
и гъделичка по носа заспал свещеник
и той насън е награден с имот църковен.
През шията на спящ войник минава също
и чуждите гърла прерязва той в съня си,
сънува боеве, испански остриета,
засади, бурета бездънни… но внезапно
дочува барабани и се буди стреснат
и в уплаха си псува и в едно се моли
и пак заспива. А пък Маб – да, тя е тази,
която гривите на кончетата сплита
и прави от косите ни масури гнусни,
а елфите гневят се, като ги разплиташ.
И тя девиците по гръб да лягат учи
и тежестта ни да приемат и да носят,
момичетата точно тя в жени превръща.
Това е тя…

No comments:

Post a Comment