Не се вижда много хубаво май, затова да уточня. Аз и още трима колеги сме превели стихове от съвременни шведски поети. Те ще се четат в комбинация с музика, изсвирена на живо, в Софийска градска художествена галерия на 1 юни, сряда, от 18.30 ч.
Добре дошли сте!
(originally posted on 28/05/2011)
(edit: следват и няколко стихотворения)
Външните Хебриди, Ева Стрьом
Ако копнееш за Външните Хебриди
или за друго място
където пред теб е морето, а зад гърба – Европа
и островите са само тънка ципа от дъжд
ако копнееш за тях
или за други острови, също толкова маловажни
ако ти е омръзнало да съчиняваш
справочници
и да ги изчиташ от кора до кора
ако си усвоил цялото знание, което съдържат
за евкалиптовите гори и за друидите
от Тантал до Татрите
ако азалиите вехнат
а бухналите им розови цветове са вече изсъхнали и окапали
и от тяхната трайност няма и помен, нито
от родството им с ериките, с пълзящия пирен
крехки парникови цветя, крехки цветя
ако усещаш как заминаваш
като пукнатина вътре в себе си, като някаква мисъл
ако копнееш да се промениш, докато пътуваш
както недоузрял плод се променя
в трюма, през морето и под съзвездието Южен Кръст
на педя корабна обшивка от вълните
ако това е вярно
ако е така
то ти си изгасил в дома си всички лампи
и вече си на път.
Кристина Лун
Небето блести
над високите къщи
и утринното слънце сияе
над ръждиви стойки за велосипеди и влажни от роса лехи
всички цветове на есента
всички есенни багри
красят парка днес
а зад плътни стъкла и жълти пердета с волани
оцелелите пия сутрешен чай
приглушено разговарят
все още шумолят
от сънищата на нощта
Матс Сьодерлунд
Вечерно спокойствие
Гледахме от разстояние
как ги изравят от гроба,
миришеше на мед
и топъл чай
светнахме лампите
докато други виеха от мъка
но после смених канала.
Сякаш това би могло
да ги накара
да престанат.
Стихотворение
Бях обещал да прочета стихотворение на
погребението
не намерих нито едно за любовта
не и за тази любов
не намерих нито едно за празнотата
не и за тази празнота
не успях да намеря
дори едно за смъртта
изведнъж всички стихотворения се оказаха за смъртта
но не и за тази смърт.
Последната
Разбира се, всеки искаше да си има своя.
И не помагаше, че казвах –
споделете я.
И въпреки че си съдействахме
във курсове по оцеляване
и в меланхолията
и в буйните игри.
Не помагаше.
Всеки си има своя, казваха.
Накрая умря единствената
която можехме да си позволим.
Скръбта
стигна за всички.
No comments:
Post a Comment