22 януари 1849

За рождения ден на Стриндберг - едно от стихотворенията му, преведено за "Литературен вестник" през 2012 по повод стогодишнината от смъртта му, и една от картините му - "Градът", от 1902 г.

Гръмотевична буря

Беше на божурите цъфтежът

и на жасмините.

Тя седеше край моята маса тъй нежна,

по вина на цветята и виното.

Мисли и погледи сливахме.

Думите идваха и си отиваха,

мрежа край нас те плетяха;

двамата едно цяло бяхме,

живеехме един на друг живота, обзети

от смущение, говорехме с тирета,

но може би най-вече с въпросителни…

и в сватбен танц се сливаха душите ни.

А слънцето обливаше с лъчи

жасмините,

примесили дъха си чист

с лозините.

Внезапно мракът се стовари

и въздухът застина спарен.

Спря слънцето да свети,

цветята клюмнаха, потръпнаха дърветата.

*

Замлъкнахме, ръката ми тя хвана,

от ужас бяха устните сковани

и само с поглед плахо питахме дали

един и същи плам ще ни изпепели…

А после падат тежки капки,

прозорците и ламарините връхлитат

и се разпукват по стъклата

и ги обсипват с удивителни.

Над покрива отеква трясък

и пламват облаците буреносни.

Така небето отговаря, бясно,

на детските ни глупави въпроси.


(originally posted on 22/01/2015)